Ако не създадеш нещо в себе си, то не съществува.

Разказвам на туристите измислени лично от мен небивалици, поднесени във вид на митове или исторически факти.  Съчинявам истории, които предполагам, че ще харесат на конкретните хора.  Имам основателни подозрения, че Господ постъпва с мен по същия начин.

Последните научни изследвания доказват, че Господ избягва да изпраща в ада лодкарите, защото намират лодка и преминават обратно реката .  Че и нагло качват други грешници  в лодката  и ги връщат обратно на Земята.

Сянката не може да информира, къде точно се намираш. Тя може  подвеждащо  да застане встрани, или изобщо да отсъства.

ИНТУИЦИЯ

Започнах да развивам интуицията си от нулата и сега вече съм доста под нея. Понаучих от опит това-онова, но останаха няколко въпроса, на които и досега не мога да отговоря. Ето ги.

• Защо чакащите на червен светофар наредени една след друга коли не потеглят едновременно, когато светне зелено? Възможен отговор- Нехетеросексуалният шофьор пред теб си бърка в носа.
• Защо  родните  телевизии без изключение назначават неграмотни и дразнещи хора за спортни коментатори? Възможен отговор- Директорите на телевизиите са със същите умствени възможности като министър-председателя.
• Как така става, че когато отворим нова паста за зъби след две седмици тя е почти свършила и после около месец и половина от изстискваме от нея достатъчно за нормално измиване на зъбите? Възможен отговор- Обикновено забравяме да купим нова, когато старата свърши и много мразим да не можем да си измием зъбите.
• Защо главният герой в българските приказки обикновено не прави това, което иска, а това, което му кажат да направи? Възможен отговор-Защото разказвачът обикновено е тероризиран от децата си за приказка и влиза в кожата на главния герой вече малтретиран с намалено самочувствие.
• Защо данъците се плащат само в пари? Възможен отговор-  Защото  човешка помощ, съдействие и любов се крадат по-трудно.
• След като повечето от хората са болни  защо не се въведе задължение на всеки гражданин да посвещава няколко часа на ден за подпомагане на лечението на някой друг? Възможен отговор- Защото на повечето хора е счупено огледалото, в което се отразяват собствените им болести и несъвършенства.
• Защо всички фитнеси не се оборудват с съоръжения за получаване и съхранение на енергия? Възможен отговор- Защото в никое училище не научава учениците на първия и най-важен урок- Уважавай енергията, която създава и поддържа живота у теб и наоколо.
• Защо винаги се старая да дам шанс на късмета си, а той не се възползва? Възможен отговор- Защото късметът ми е колеблив и нерешителен като мен.
• Защо подобно на патката , която мислила,  мислила и накрая умряла , всички ние ще приключим като нея? Възможен отговор- Няма.

 

 

                                                КЕСТЕНИ

Когато начело на двуцифрения брой на годините ти застане цифрата пет, както и през времето след това, нуждите ти от обич и ласки не намаляват. Но човек рядко получава и половината от това, от което до болка се нуждае. Искаш някой да те гали, прегръща и целува, както преди да тръгнеш на училище и най-вече, както преди сватбата. Не само искаш, но и вярваш, че животът може да ти даде шанс любовта към теб да нахлуе отново в живота ти. Ако любовта е храната, вярата е лекарството за душевни рани. Един мразовит февруарски ден видях на пазара големи и добре изглеждащи кестени. За мен не съществува храна по-вкусна от кестените. Цената им беше висока, видът – приличен. Разумът ми отбеляза мимоходом, че са изминали доста месеци от времето, когато са се клатушкали от вятъра по клоните на родилото ги дърво. Поисках да усетя превъзходния вкус на узрелия варен кестен. Купих. Сварих ги както винаги. С хубава тръпка взех един да опитам. Вътрешността беше жълта,спаружена и безвкусна. Втори- същото. Трети- същото. В къщи никой друг освен мен не обича кестени. Можеше да се направя, че ми харесват и да не си призная провала. Предпочетох да приема и призная истината и да изхвърля кестените на боклука. Нормален ли бях, къде ми е бил разумът да повярвам, че престоялите кестени ще имат същия божествен вкус като пресните. Майната им на парите, най-вече ме подразни собственото ми самозалъгване. Ядосах се на продавача, но после многократно му бях благодарен. Вече когато ме връхлети самозаблудата, че някой може и да ме хареса и да иска да ме прегърне си давам няколко секунди блажено мечтание. Но после смирено се самоосъзнавам и се поставям мислено на някое все пак по-престижно място на сергията с престояли кестени. Допускам, че има вероятност някой да ме купи, да ме опита, да ме изплюе или да излъже, че имам добър вкус, но вътрешно горчиво да съжалява за заблудата си. Отказът на хората да консумират престояли кестени е логичен и в никакъв случай несправедлив.

 

Мисли по време на разходка

Разходката в Ню Йорк предизвиква в мен мисли, подобни на тези, които ме посещават, докато се возя на ветроходна яхта. Осмислям, че някъде по житейския ми път здраво съм се прецакал, но ми е трудно да определя кога, къде и защо.

 

За хоризонта

Един турист ме попита сериозно какво има след хоризонта. Отговорих му, че предполагам, че е друг хоризонт, но за по-сигурно човек е добре да отиде и да провери.

 

 

За любовта и баниците

Седях на баничка и кафе при най-добрия баничар на острова. Момче и момиче, хванати за ръка се приближиха до витрината с баниците. Колебаха се дълго време дали да си вземат, накрая отминаха. Не предполагаха, че изпускат да опитат най-хубавата баница на света. Голяма работа, важното е, че се обичаха и щастливо  вървяха по пътя си, ръка за ръка.

Дотук историята ми харесваше повече, но истината трябва да бъде неизменно уважена. Тъкмо да си тръгна от баничарницата, младежите се върнаха и си купиха по една баница от всеки вид, за да опитат от всичко. Постъпиха по най- правилния и подходящ начин. Муцунките им лъщяха,  докато поглъщаха шедьоврите на баничарското изкуство. Но някак си се почувствах ощетен. Олекна ми евхаристичната поука, че когато обичаш и да пропуснеш да опиташ най-хубавата баница на света не е голяма беда.

 

За желанията и възможностите

Мъжката пчела е призвана да гледа как женските правят мед и как Царицата управлява кошера и да не им пречи.  Търтеят е компетентен да яде от меда и да жужи в хор с другите пчели. Заемането на управленска позиция от мъжка пчела води кошера към скоропостижна гибел.

Спомен с Олга

През есента на 1991 година бях включен в подготовката на четвъртия световен конгрес „Спорт за всички” под егидата на Българския олимпийски комитет. Беше работа, за която бях бленувал. Отговарях за международните връзки и участници, а колежката ми – Олга Сладкарова, за местните участници и организационни въпроси. Дадоха ни за офис една стая от старата къща, бивше седалище на БОК на централната софийска улица „Марин Дринов”.  Къщата беше обитавана от един мухоебец от орляка щтръклици, лайнянки и други паразити, които обикаляха около Батето /Иван Славков/, възползващи се от статуса си на негови близки доверени хора.  Мухоебецът не ни пречеше да си вършим работата.  Колежката ми – Олга Сладкарова е прекрасна човешка душа, въплатена в красива, истинска и обаятелна жена. Образ на съвършено човешко творение, ни повече, ни по-малко. Тя се забавляваше да прилага уменията си за общуване с хората по телефона и да редактира със стоическо търпение неграмотни текстове ,а аз се забавлявах да водя кореспонденцията на пет от най-популярните световни езика, което си беше предизвикателство, защото по това време нямаше интернет речници и гугъл транслейтър. Бях си взел дипломата по международни икономически отношения, имах най-прекрасната суматоха в къщи, създадена от двете ми чудесни момченца, както и нова кола- престара шкода, с която гордо ходех на работа, и която не се разваляше всеки път, когато тръгна за някъде с нея, както правеше безкомпромисно бившия ми запорожец.

Един слънчев ден от сиромашкото лято в началото на ноември звънеца на къщата прочурулика и аз излязох да видя кой е дошъл. Беше мъж с тъмни дрехи, който държеше кормилото на старо колело, с което бе дошъл отнякъде.  Попита ме дали това е офисът подготвящ контреса „Спорт за всички” и каза, че идва има предложение за спорт за всички, което иска да сподели. Обясних му, че няма как да го поканя, сред морето от папки и листчета, които бяхме разхвърляли за удобство с колежката ми, но мога да чуя, какво иска да предложи. Застанахме сред двора, нашарен с килим от есенни листа и човекът сподели, че има идея за солидарно спортуване в градска среда, което да осигурява здравословен живот на хората и безплатен транспорт. Идеята му беше традът да бъде опасан с мрежа от лифтове с кабинки с различен капацитет и това да е единствения обществен градски транспорт освен индивидуалния, който да се осъществява с колела. На всяка лифт станция, тоест спирка, да има помещение, оборудвано с велоергометри и всеки, който може да вкарва енергия за 15 минути в системата, като си осигурява право на безплатен транспорт същия ден.  Така желаещите ще спортуват,  градската среда ще бъде чиста и приветлива, а нежелаещите да са физически активни, ще си плащат.

Благодарих на човека за интересната идея. Разказах я на Олга, направихме си кафенце, запалихме по цигара и продължихме работата си. Конгресът, проведен в Град Хотел „Варна” премина успешно. През 1992 година това беше единственото място в България, което предлагаше условия за провеждане на голям международен конгрес. Имаше над сто участници и лектори от четири континента.  Издаде се луксозен сборник на всички доклади. И аз бях там, и аз пих и се веселих.  След повече от тридесет години оттогава не си спомням нищо от докладите или кореспонденциите около конгреса.  Благодарен съм, че можах реално да работя с прекрасната Олга, същество от най-висшите светове.  Някъде там е и светът, където благодарни хора са превърнали идеята на човека със старото колело в реалност.

За самохвалството

Когато кажа, че съм по-силен, отварям възможност за всяко друго същество да каже, че е по-умно.

 

За будността

Да си в морето с лодка е като да държиш нагорещено желязо с ръкавица. Вглеждайки се в ръкавицата помни, че желязото е важното.

 

 

 

 

Научено от опит

Ако наблюдавам главоломното падение на човешко същество, не бързам да включа състрадание заедно с милосърдието, защото в повечето случаи се разбира, че този човек радостно  се приема за още по-извисен.

 

 

Относно ъгъла на навеждане

При решение да се наведем, ъгъла на навеждане е само въпрос на естетика.

Ако някой твърди пред теб, че няма невъзможни неща,

му предложи да създаде реалност, в която жена му да не го мрази.

 

За плаване с малка лодка

не е необходима котва от контейнеровоз. Ако нямам сила да извадя котвата със собствените ми ръце, значи съм загубил свободата си.  Тогава ако ми е позволено ще продължа да вдишвам уважение към живота и да издишам благодарност.

Гледам да държа чашата си празна, ако някой реши да почерпи, да има къде да налее.

Към всичко, което не си създал ти, трябва да се отнасяш като към нещо свещено. А ти не си създал нищо.

Когато се простреляш в крака не унивай, защото поне си засегнал мишената.

Не мисля, че най-близкият ученик на Христа – Йоан не е могъл да довърши единствената строфа в Откровението след която има многоточие- „Мислиш, забогатях, нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си злочест и клет сиромах, сляп и гол…..”  Просто е оставено място всеки да добави собственото си име.

Пълно е с уроци, съвети и указания за това, как да се сближим с една жена. Но в тях никаде не се споменава, че истинските проблеми идват след като това се случи.

Ако от хитрост си вземеш не много умна жена, с надежда да се затруднява да те убие, си правиш крива сметка, тя може да го направи успешно  от невежество и по невнимание.

 

От описанието на живота на всеки човек, би могла да произлезе религия.

Сливайки се с Бога, ти просто се присъединяваш към тези, които са го направили преди теб.

Когато не искаш нищо и не знаеш какво търсиш винаги намираш нещо  вълнуващо и интересно.

 

Човек и Бог са като магнити, зависи кой каква страна от себе си е обърнал към другия.

Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява.

Това, което имаш може да е оставено при теб за някой друг.

 

 

Дълго време съм под силен стрес и напрежение от усещането , че трябва да направя голям компромис.  Употребих много енергия да примиря себе си с мисълта, че компромисът, който трябва да направя е необходим и неизбежен. И едва тогава ме озари истината, че съм готов за компромис, но не знам за какво.

 

Написаното за мъдростта е
предназначено за другите,
написаното за глупостта е
предназначено лично за мен.

Ако кажеш повече от пет думи наведнъж, няма никакво значение какво и на кого си ги казал.