И аз се радвам, че дойде при мен…..

Аз съм монах, който тридесет години рисува картина с цветен пясък и после с усмивка отваря вратата за вятъра, който ще разруши картината. Аз съм астронавт,  който наблюдавайки Земята от космоса си представя, че седи покрай морето и пише приказки за деца. Аз съм инвалид, който парализиран на стола си в къщичка в планината, гледа към звездите и си мечтае да полети с космическа совалка към тях.  Аз съм чистач, който бърше прах от компютрите и мие тоалетните в офис- сграда в Сиатъл и мислено се гмурка в топлите води около Коста Рика. Аз съм лодкар от Венецуела, който наблюдава напуканите си до кръв ръце, наранени от въжета и рибарски влакна и си мисли, че може би някъде около град Сидни, Австралия хората живеят по-леко и щастливо.  Аз съм техник по поддръжката в бирария в прекрасната Прага, който се чувства най-добре в дискотека с млади хора, добре облечени и с лица без отпечатък на страх или омраза. Аз съм просяк на главната улица в селище в Етиопия, който вижда себе си на почетната стълба на олимпийските победители, пеещ с насълзени очи химна на родината си. Аз съм богатия чернокож футболист от националния отбор на Франция, който си представя как му се радват от небето родителите му, отдавна починали от заразна болест.  Аз съм хлебарка, пощадена от един човек, докато преминава нахално през банята му.  Аз съм човека, който е направил едно единствено добро нещо в живота си-  пощадил е живота на няколко разхождащи се в банята му хлебарки.

    

АВТОБИОГРАФИЯ

    Написах разкази за любовта. Прочетох ги и ми харесаха.  Хора около мен ги прочетоха и нищо не казаха. Не искаха да ме разочароват.  Напрегнах се и  написах пиеса за любовта. Прочетох я и ми хареса. Изпратих я на конкурс за  пиеси. Не я одобриха. Реших, че  не са я прочели. Или поне се надявах да е така.  Събрах житейски опит за роман за любовта. Написах го. Дадох го за мнение на близък приятел, който има правилно отношение  към изкуството .  Той не ми   каза нищо.  Светът около мен продължаваше да ме предизвиква и учудва.  Написах приказки за деца.  В края на краищата детето в мен не е част,  а e всичкото,  което съм.  Прочетох ги на истинско дете.  То не можа да ги понесе. Децата са прекрасна част от дипломацията на живота.  Взех си лаптоп. Прехвърлих писаното на хартия, от флашки и други източници в паметта на лаптопа.  Хвърлих хартията , заличих всичко отвсякъде, оставих си само написаното на лаптопа като наследство за поколенията.  Бях напрегнат и виновен, че не оставям на поколенията нещо качествено. Случаен човек получи важна роля в живота ми като бутна лаптопа ми на пода в къщи.  Харддискът се повреди необратимо. Нищо от запаметеното не можа   да бъде възстановено. Следите от многогодишният ми труд бяха заличени с един замах. Олекна ми.  Косвено на човечеството също.

Светът може да понесе определен обем изкуство. За да се появи нещо ново, трябва да бъде унищожено нещо старо. Най-добрият начин да унищожиш изкуство е като не го забелязваш. Много хора изпълняват достойно, предимно несъзнателно тази важна мисия.  Те поддържат надеждата ми за бъдеща творческа изява, заедно със следното мое убеждение:

Ако успехите ми не носят полза на друг освен на мен, със сигурност неуспехите ми допринасят околните да живеят по-добре.

Започнах да пиша от малък, защото получих информация  по време на сън, че имам важна мисия. Трябваше да кажа на света,  че си е ебало майката и трябва да се бяга.    Посланието бе ясно, но дължах обяснение както на себе си, така и на света:

1. Защо си е ебало майката? ,

2. Кой ни еба майката? и

3. Къде да бягаме?  

    Като млад нямах отговори на тези въпроси и пробвах от време на време да си отговарям на тях в писмена форма. В случай на достигане до приемливи за мен отговори, следваше  да се оттегля някъде край морето и да правя пипонести    човешки глави от извадени от морето камъни.  Тази задача не ми дойде насън, взаимствах я от един художник, на когото ремонтирах ателието.

    След инцидента с лаптопа пред мен се отвори блестяща възможност да    приема, че досегашният ми опит е неприложим при изпълнението на писателската ми мисия. Можеше да достигна до верните отговори по  време  на изработката на пипонести човешки глави на някой морски бряг.  Започнах с ентусиазъм да произвеждам пипонести глави и направих в себе си промени, предназначени да  развеселят и разведрят живота на  хората около мен. Усвоих весела походка и започнах да говоря на тънък фалцет,  с колкото е възможно по-висока вибрация.  Да, такъв човек определено ми харесваше да бъда. Но рано или късно,  когато щях да съм направил  много пипонести глави, задръстващи къщата ми отвътре и отвън щеше да се наложи да ги обявя за продан.  Щях да изложа част от тях на  пазарно място и да ги продавам, като обезателно разговарям с евентуалните купувачи с тънък фалцетен глас.  Задължително  щях да  обявя високи цени, като колкото е по- малка пипонестата глава, толкова по-висока щеше бъде цената.  Така купувачите щяха манипулирано от мен да си мислят, че има някаква скрита причина по-малките да бъдат двойно или тройно по-скъпи. Скритата ми причина  щеше да бъде, че ми трябват пари за да продължавам да творя и да се мотая из живота с новата си весела походка.  Логично бизнесът с по-големите пипонести глави поради ниската им цена, щеше да тръгне рязко нагоре и по логиката на ценообразуването ми щях да  стигна до пипонести глави, които са толкова големи, че не могат да бъдат премествани и трябва да ги продавам като недвижимости.  Като например един остров в Гърция, който отвсякъде е като пипонеста глава, но чието име и местоположение нямаше да искам да  споменавам,  за да не ме изпревари някой и да го продаде преди мен.  Много хора продават неща, което нито ми харесват, нито ми трябват. Тези хора щяха да станат мои професионални братя, когато вляза в бизнеса с продажбата  на пипонестите глави.  Щях да  стана част от милиардното  човешко мнозинство, което става сутрин,  мие се и отива да продава пипонести глави с перспектива да се умори, изгладнее и изцапа, след което да си почине, нахрани и измие.  Подсъзнателно всеки от събратята ми и аз включително щяхме да  се питаме :  Как можах да се докарам дотук?  И тогава веселата походка щеше да изчезне, а смехотворния фалцет да добие дразнещи околните фалш и дрезгавина.  Тръгвах от творчество и радост и свършвах унило някъде между умората и рутината при продажбата на пипонести глави.  Съумях  да потворя този цикъл от начало докрай многократно през живота си.

     Вече узрях, че трябва да се спра, когато най- трудно се спира.  Когато е налична  перфектно изработена  пипонеста глава,  а аз усещам вълчи глад и с близките ми се нуждаем  болезнено от пари. Точно тогава трябва да кажа не, не и не. Няма да отида да продавам пипонести глави, дори и току що завършената глава да ми е последната в живота.  Ако успея да постъпя така, ще ми олекне. Ще  преодолея страха от гладуване и всички други страхове ще изчезнат, Ще преглътна гордостта си и срама от вехтите  дрехи и ще превърна самотата в общуване със себе си.  Ще се гмуркам в морето и ще търся поредния подходящ камък за направата на пипонеста глава.  А когато ме обхване съмнение дали вървя в правилната посока ще си припомня, че мнозинството от хората още не са взели първото си решение да се откажат от всичко и да започнат да изработват триъгълни глави или каквото там най-много им харесва.

 

Всички поражения в живота ми са били породени от доверието към ближния. Затова и единственото видимо за мен спасение е пълно недоверие към всичко, създадено и изработено от ближния. В целия период на образование и обучение май само математиката и музиката се доказаха като носители на истина. В обявените за точни науки измамата и манипулацията присъстваха в пълна сила, с изключение на математиката в тях. Благодарен съм на всичко, написано от ближния, което ме е карало да се полюбувам на истина за живота, да се пренеса на вълнуващо място или да се посмея. Колко рядко ми се случваше това! И когато обратното броене се усилва до степен, доловима от сетивата ми, реших да се информирам за това, каква е моята същност. Попрочетох, попреписах, ама пусто недоверие…. Реших да си сглобя сам знанието, с цел доверие към източника на информация, тоест към мен. Написах го, прочетох го, видя ми се приемливо, приех го за истина. Ето го.

Препис-извлечение от буквара за първи клас на поколението родени 2050 година

Когато се срещали светла и тъмна енергия най-често едната поглъщала другата, а в редките случаи, когато силиците им били досущ равни се омаломощавали взаимно до степен да станат част от космическото мляко. За да може да се стигне до увеличаване на разнообразието от енергии и материални същности, което е стремеж на всяка голяма или малка вселена са нужни бели или черни енергии със заложена програма за промяна към друга, различна или индивидуална енергия, уникална комбинация между бялата и черната енергии. Започва се с избор къде да бъде заложена програмата в светлата или в тъмната енергия и това определя пътя за достигане до новата уникална енергийна същност- през страданието на доброто или през агресията на злото. Резултатът винаги е съответен на заложената програма. Още преди да проговорят децата научават от родителите си, че космическият вакум всъщност е космическо мляко, което захранва или отнема суперфини заряди от преминаващите през него обекти с по-голяма плътност според заложената в тях програма за развитие. Съществуването  материални или енергийни тела без програма за развитие е невъзможно. Програмата за развитие или създаването на поляризация е способ да бъде откъсната светла или тъмна енергия от източниците и така тръгва на път всяка нова вселена с нейната уникална мисия, еднократна, моментна или универсална, вечна, което  от гледна точка на създателя е едно и също.   Същият механизъм използва всеки човек когато реши да превърне някоя своя мисъл в намерение. Взема светла и тъмна енергия от собствените си източници, понякога толкова нескопосано, че нарушава собственото си енергийно равновесие. Някои намерения се реализират много по-добре ако програмата им за развитие човекът е заложил в тъмна енергия, други когато се програмира намерение със светла енергия. За да стигне намерението или програмата до своята реализация се започва  целенасочено взаимодействие между  енергии на светлото и тъмното двупосочно  от разредена почти безкрайно материя до плътните материални същности и обратно, като активността се осъществява в светлата или тъмната част,  в зависимост от това къде е била заложена изначално програмата. Началната енергия на всяко намерение или програма  може да не достигне за нейното осъществяване, защото пътят от енергията до материята минава през енергийни нива, които не винаги се изграждат и си взаимодействат по оптималния начин. Изначално от светлата или тъмната енегрия, в която е заложено намерение /програма/  се формира по-плътна същност с участието и на двата вида енергии, наричана от нас дух. Този дух е близко и винаги може ако реши или бъде принуден, да се слее обратно със светлата или тъмната енергия, негова майка. Новият дух има избор да стане носител на намерението /програмата/ или да се върне при източника си. Този избор, наречен свободен избор е контрапункта, осигуряващ устойчивост и равновесие  на всяко родено за живот намерение /програма/. Енергията се движи двупосочно между намерението-програма и волята на свободния избор и това е главният двигател за формирането  на нови материални или енергийни същности. Ако духът избере да се довери на създалата го програма, след преминаване през теста на свободния избор, той се насочва към изграждане на пособия за практическа реализация под формата на сетива за взаимодействие с енергиите проектирани в шест измерения, съседни и взаимодействащи с него по пътя му към осъществяването на програмата. Духът изгражда енергийно кълбо от специално подбрани от него енергии с шишарковидна форма през което може да наблюдава като през увеличително стъкло или през микроскоп в зависимост от необходимостта всички движения и влияния по пътя към осъществяването на програмата, съдържаща и изчерпваща неговата индивидуалност . Следващата стъпка на духа е да създаде енергиен двойник-проекция на намерението на избрано от него конкретно място и посока, подходящи според него за изпълнение програмата-намерение.   Най-трудното тук е да се постигне оптималното енергийно захравване на двойника, поради многобройните енергии които помагат, пречат или просто съпътстват осъществяването на намерението. Двойникът предава, приема, регистрира информация по отношение реализацията на намерението в по-плътните материи. За  филтриране и контрол на наличните унищожителни  и съграждащи енергии,  духът си изгражда астрална същност или тяло, което е представител или носител на намерението в космическата среда на дадената вселена. Тежка и отговорна е работата на астралното тяло, понасящо двустранни удари и интервенции от космическата среда и от по твърдите свои проекции, една от друга по-несъвършени и енергоемки. За да продължи пътя си към по-твърдите същнсти духът формира свое  ментално тяло, което текущо адаптира намерението към средата през която то трябва да премине или го интегрира в средата, за която е предназначено. Менталното тяло е да съобразява и насочва най-твърдите проекции на намерението  по най-енергооправдания път за реализацията му. За получаване и отразяване на сигнали от същности, близки до най-твърдия проводник на програмата се образува интегрирано в най-твърдия носител на програмата емоционално тяло, информационно-енергийно по характер, приспособено за взаимодействие с физическото тяло и тела със сходна плътност в близост до него в същото измерение. Физическото тяло е крайния материален израз на намерението, единствена и пълна противоположност на духа, краен материален израз на намерението и крайно оръдие за осъществяване на намерението в диапазона на ниските звукови честоти.  Физическото тяло съдържа в себе си и около себе си ефирно, невидимо тяло, което улеснява и опосредства усещанията на сетивата и регулирането на потоците на входящи и изходящи енергии. Двете крайности дух и физическо тяло не могат да си взаимодействат без посредник, също както и чистата светла и чистата тъмна енегрия.  Затова вихрещите се енергии на различни честоти обслужващи духа създават свой посредник- пълномощник, с цел взаимодействие с клетките на физическо тяло в диапазона между високите и ниските  честоти . Този посредник наричаме душа. Ако някоя от отдалечените честотно същности- дух или физическо тяло /разум/ си позволи агресивно отношение към посредника, без да се съобразява с настройката и степента на развитие на другата същност се причиняват щети, разрушителни за другата същност, водещи до пълен отказ за сътрудничество и взаимодействие с насилника. Душата изпълнява успешно функциите си, ако получава любов, енергия, информация и благодарност едновременно  от двете същности:  намерението- дух и мисълта- физическо тяло. Тя е устойчива и самостоятелна енергийно-материална същност, която може да опита да върви по път, различен от отредения от създателя и. Тогава душата понася наказание за противоестествения си избор под формата на страдания и тежки изпитания.  Душата се храни от енергията на любовта, която се усвоява от фини сензори в сърцето на човека, нещо като клетки на любовта, които я приемат и отдават на околния свят, но имат способността и сами да я произвеждат.  За да са жизнени клетките на любовта и да съхранят способността си за производство на любов, те трябва да поддържат форма чрез приемане и отдаване на любов от и на околната среда. Енегрията, необходима за производство на любов се получава от противоположната поляризация на любовта, приемана от околната среда и тази, отдавана пак там. Живото в нас, променящо се според обстоятелствата, но и според собствената си воля е душата, останалото е материя, електрически заряди и програми опериращи в различни диапазони на звукова честота , преплитащи се като коса във фризьорски салон.

 

Дядо казваше, че търговец и курва се раждат. Не се сетих да го питам преди да си отиде, дали се раждат и някакъв друг вид хора. Никога не проумях смисъла на търговското верую  „Купувай евтино, продавай скъпо”. Виждаше ми се противоположно на това, което прави Създателя ни с нас, управлявайки ни от божествения свят.  Не проумях и смисъла на курвенското верую „Дай на всеки, който те поиска”.  След време и мъдруване се сетих да поставя определения добър и лош пред търговец и курва и се получиха четири основни човешки типажи. Продължавам търсенето на човек, който да не може да бъде отнесен към една от четирите групи.

Равносметка

Преди да заспя си давам сметка за поведението ми към мен самия и към другите хора през изминалия ден и като по правило се чувствам като участник в следния подходящ виц:

„Прибира се по рано от обичайното красива и грижовна съпруга и вижда мъжа си в леглото с друга жена, която е пъпчива, нечистоплътна и космата и отстъпва на съпругата по всички видими и невидими женски хубости и добродетели. Юнакът  поглежда сконфузено и казва:

– Ами мила моя, това е положението…“

През отделните дни ролята ми се сменя, но оставам в същия виц.

 

 

Прошка е

Чудесен ден. По темата жена ми каза: „Мяу“, а синът ми : „Нямам какво да кажа…“ Прощавам си. Частично. Добро начало да започна да се справям по-добре.

Епитафи мои

    Когато след милиарди години усилия Духът ми започна да говори, аз току-що бях престанал да чувам.

Постоянно търся. Не знам какво. Винаги съм готов да не го намеря.

„ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ“

Резултатите от житейската ми приказка показват умението, която доказано владея най-добре.  Ако веднъж за цялата вечност пред мен бъде разбулена най-скритата тайна, която ми дава ключ за всяка врата и ми открива взор към всяка посока, аз притежавам способността  да приема доверената ми информация за сведение и да продължа вдъхновено по пътя, който ме води към никъде.

С годините на Великден ме преследва притеснение, че някой от близките ми или приятелите ми, а може би те всичките, когато ги поздравя с „Христос Воскресе” ще ми отговорят: „Айде бе, верно ли?”, или „Да не си попаднал пак на сайт за фейк нюз?”, или „Отървал се е клетникът.”, или „Добра работа е свършил.” Сбърках някъде тотално по пътя.

НЕ РАЗБИРАМ ЖЕНИТЕ

Не ги разбирам и това е положението. Примерно, когато жена ми каже „О, Божичко!“ и аз и отговоря „Кажи!“-  тя ми се дразни.

 

ОПИСАНИЕ НА ЖИВОТА МИ С ЕДНА ДУМА: Удивление

НАЙ-СМЕШНИТЕ ЗА МЕН ХОРА

Това са тези, които дават вид, че знаят какъв е смисъла на живота им и каква е житейската им мисия.

 

 

Sutrin

Събуждайки се първо се питам кой съм днес. Светецът- дявол или Дяволът – светец. Откакто се дебна и подозирам, знам, че всяко нещо, което е направил или изживял който и да е човек, животно или растение, аз някога съм го преживял по същия начин. Това  ме прави неподходящ за повечето човешки дейности. Примерно всяко наказание, което бих наложил за която и да е земна или вселенска несправедливост или престъпление,  би било наказание срещу самия мен.  Когато се определям какъв да бъда днес, най-добре ми се получава, когато не мисля за нещо нескопосано, направено от мен вчера. Не е здавословно да определям дневните си деятелности  с чувство за срам от себе си.  Тогава си от амбиция си поставям нереални лични дневни цели и хоп…. , още по-голям срам накрая на деня.  Поставянето на цели служи за полезен двигател на живота ми, но също толкова  му вреди. То ми затваря бъдещето в някакъв вид пирамида.  Времето се отдалечава от мен до достигането на целта. В стаята ми, разположена някъде във вътрешността на пирамидата остават само воля, упражнения, умора и малко радост от поредната успешна крачка към целта. Всеки жив човек, знаещ, незнаещ или такъв, който изобщо не му дреме , иска или не иска, живее в бъдещето.  Ако  някой си позволи да изостане в настоящето дори за кратко- с него е свършено. Той скоропостижно се отправя към друго измерение, където ветровете и слънцето се наблюдават, но не се усещат. Всеки е лодка, чийто сонар показва дъното на сто метра напред. При опасни надводни скали или рифове сонарът пищи и лодкаря променя курса, което  го забавя по пътя към целта, но  му съхранява  живота.  Човеците отиват на разумно разстояние напред в бъдещето, разчитат сигналите за опасност и вземат съответните мерки под формата на мисли и действия.  На някои се удава да отидат по-далече в бъдещето и да донесат кое- що оттам за да си улеснят живота. Тази способност е равномерно разпределена между отделните индивиди и не зависи от социалния им статус, образование, интелект или волеви качества.  Тя  дава най-важният общ старт на всяко живо същество.  На този старт застава всеки, който се събуди от който и да е сън. Тази равнопоставеност, давана на всеки от висшата справедливост на Сътворението е добро и реално огледало за всеки.  Човекът по традиция избира да се взира и да анализира илюзорните си отражения в  кривите огледала, наредени  около него от нарцистичната всеобща  висша несправедливост.

Време е да се върна  в илюзията и да опитам себе си като днешния коктейл  Стайнбек.  В края на деня съчетанието от  първичните инстинкти, чувствата и разума на хората, които съм успял да видя и чуя, за пореден път ще се превърне в мен самия.  Добър и успешен ден, свят!

За Лодката

Когато лодката е стара и е поела малко вода, тя плува по-добре при силни вълни, които се опитват да я обърнат, защото при рязко накланяне, поетата вода служи като противотежест. 

Да си с лодка в морето е като да държиш нагорещено желязо с ръкавица. Желязото е морето, лодката – ръкавицата. Внимаваме за ръкавицата, а всъщност желязото е важното. 

За самооценката

Когато си помисля, че съм направил нещо умно, веднага допускам в себе си и мисълта, че за повечето хора направеното от мен е най- глупавото нещо, което може да се направи.

Работата с висока доходност приспива будността ми и обрича на гибел устойчивостта на начинанието ми.

Огромна е разликата между това да спра нещо в мен, да го разруша или да го накарам да ми служи.

За да мога да спирам момента и да го изучавам се научих да не  пришпорвам никого за нищо.

Когато с искрена вътрешна убеденост започнах да уважавам чуждия труд, всички светове се подредиха пред мен в безупречна хармония.

Връзка с непреходното получавам единствено тогава, когато се грижа като добър стопанин за преходното. 

Ако ме има изобщо, съм грамотен захластнат невежа, който взаимодейства с околното чрез уважително удивление и благодарност. 

 

Съществуванието в настоящата ми форма би изгубило смисъл, ако съм изчерпал възможностите си да правя нещата погрешно.

В живото изкуство няма нещо, което да не е подходящо за деца.

Хората сме като Самуилови войници, някои от които се преструват, че виждат и вземат такса слепите си братя, за да ги водят. Има и такива, които виждат и ограбват жизнена енергия от слепците, като някои го правят с ехидна усмивка, други – със състрадателна.

Съществуват две пречистващи осъзнавания в човешкия живот- първото е, когато осъзнаеш, че светът и близките ти могат и без теб, и второто- когато осъзнаеш, че винаги са могли без теб.

Превръщането на познанието в религия е основата на всяко получаване на материални блага. В този смисъл всеки човек, който се интересува от живота си е религиозен. От описанието на живота на всеки човек, би могла да произлезе религия.

За има ли Го или Го няма

То мене ме няма, пък какво остава за Него. При създалата се ситуация, от единствената заповед на Учителя остава само „Обичай!“

 

Не си задавам въпроси. Понякога  само си припомням един: Какво богатство е натрупал  е спечелил този, който е създал пчелата и я научил да превръща любовта си към цветята в мед. Трудно се променям. Няма как да усложниш или да опростиш всичкото или нищото.

На времето трябваше да не бъда такъв глупак и да слушам баща си и сега нямаше да бъда в това положение.

  –  А, какво ти казваше той?

   –  Дявол знае какво ми казваше, нали не го слушах.